Jul 27, 2007, 4:27 PM

Душата ми... 

  Poetry
836 0 4
Душата ми... От болка изгорена,
отдавна в пепелище се обърна
и само вятърът през него
разгаря все по някой въглен.
Сърцето ми от мъката пресъхна,
кръвта във вените изстина
и нищо не напомня тука
за времето, което си отмина.
Единствено очите ми все още
се взират все по пътя надалеч
и чакат странник, па макар немощен
тук някъде за малко да поспре. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Таня Панайотова All rights reserved.

Random works
: ??:??