Душата ми... От болка изгорена,
отдавна в пепелище се обърна
и само вятърът през него
разгаря все по някой въглен.
Сърцето ми от мъката пресъхна,
кръвта във вените изстина
и нищо не напомня тука
за времето, което си отмина.
Единствено очите ми все още
се взират все по пътя надалеч
и чакат странник, па макар немощен
тук някъде за малко да поспре. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up