Душата ми...
Душата ми... От болка изгорена,
отдавна в пепелище се обърна
и само вятърът през него
разгаря все по някой въглен.
Сърцето ми от мъката пресъхна,
кръвта във вените изстина
и нищо не напомня тука
за времето, което си отмина.
Единствено очите ми все още
се взират все по пътя надалеч
и чакат странник, па макар немощен
тук някъде за малко да поспре.
А ти заспиваш тихо и спокойно
и в своя сън сънуваш самодиви,
но някъде тъй тайно и злокобно
два въглена в сърцето ти са скрити.
отдавна в пепелище се обърна
и само вятърът през него
разгаря все по някой въглен.
Сърцето ми от мъката пресъхна,
кръвта във вените изстина
и нищо не напомня тука
за времето, което си отмина.
Единствено очите ми все още
се взират все по пътя надалеч
и чакат странник, па макар немощен
тук някъде за малко да поспре.
А ти заспиваш тихо и спокойно
и в своя сън сънуваш самодиви,
но някъде тъй тайно и злокобно
два въглена в сърцето ти са скрити.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Таня Панайотова Все права защищены
