27.07.2007 г., 16:27 ч.

Душата ми... 

  Поезия
725 0 4
Душата ми... От болка изгорена,
отдавна в пепелище се обърна
и само вятърът през него
разгаря все по някой въглен.
Сърцето ми от мъката пресъхна,
кръвта във вените изстина
и нищо не напомня тука
за времето, което си отмина.
Единствено очите  ми все още
се взират все по пътя надалеч
и чакат странник, па макар немощен
тук някъде за малко да поспре.
А ти заспиваш тихо и спокойно
и в своя сън сънуваш самодиви,
но някъде тъй тайно и злокобно
два въглена в сърцето ти са скрити.

© Таня Панайотова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??