Душата ми... От болка изгорена, отдавна в пепелище се обърна и само вятърът през него разгаря все по някой въглен. Сърцето ми от мъката пресъхна, кръвта във вените изстина и нищо не напомня тука за времето, което си отмина. Единствено очите ми все още се взират все по пътя надалеч и чакат странник, па макар немощен тук някъде за малко да поспре. А ти заспиваш тихо и спокойно и в своя сън сънуваш самодиви, но някъде тъй тайно и злокобно два въглена в сърцето ти са скрити.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.