Душата ми е овдовяла

16 oct 2011, 11:53

Poesía » Filosófica

795 0 22

Душата ми е овдовяла...
Крещи в агония предсмъртна
без глас, раздирана отвътре,
уверено към дъното потъва...
Душата ми е овдовяла...
С апатия във тъмното се взира.
Уж вижда светлината в мрака,
но и не бърза да излиза...
Как ми се иска да я хвана!
Да я издърпам за ревера,
от дъното да я изтръгна,
към светлината да поемем... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Душата ми е овдовяла

Искате да прочетете повече?

Propuestas