Душата ми е овдовяла...
Крещи в агония предсмъртна
без глас, раздирана отвътре,
уверено към дъното потъва...
Душата ми е овдовяла...
С апатия във тъмното се взира.
Уж вижда светлината в мрака,
но и не бърза да излиза...
Как ми се иска да я хвана!
Да я издърпам за ревера,
от дъното да я изтръгна,
към светлината да поемем...
Дано усети любовта ми!
Дано започне пак да пее!
Дано поиска да остане!
Тежко ми иначе - без нея...
08.2011.
© Сиси All rights reserved.