Душата ми е овдовяла

Поэзия » Философская

932 0 22

Душата ми е овдовяла...

Крещи в агония предсмъртна

без глас, раздирана отвътре,

уверено към дъното потъва...

Душата ми е овдовяла...

С апатия във тъмното се взира.

Уж вижда светлината в мрака,

но и не бърза да излиза...

Как ми се иска да я хвана!

Да я издърпам за ревера,

от дъното да я изтръгна,

към светлината да поемем...

Дано усети любовта ми!

Дано започне пак да пее!

Дано поиска да остане!

Тежко ми иначе - без нея...

08.2011.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

zayche (Торнадо)

Mnogo silno! Moje bi imeto ti e dadeno, za da te darpa kam Svetlinata i za da ne zabraviash koya e viarnata posoka!

2011-10-23T10:59:44+03:00
sisidara (Сиси)

Трябва, Мария ,трабва да ги намерим тия сили!

2011-10-20T20:17:13+03:00
pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)

Близката си ми като светоусещане, Сиси! В едно мое стихотворение от тресавището на живота ме извади вятърът...
Дано намерим сили!

2011-10-20T14:10:18+03:00
sisidara (Сиси)

Привет,адашки!!!Благодаря ви!

2011-10-18T15:49:32+03:00
Melany71 (Светла)

Много е хубаво пишеш, тъжно е ,но красиво!Харесвам го и като скрито римувано!

2011-10-18T15:33:07+03:00