Daytona (Димитър)
69 294
24 nov 2011, 10:40

Душата ми е птица 

  Poesía
570 0 7

  Небесна шир безкрайна,
  пространство необятно, глухо.
  Мрак и светлина нетрайни,
  миг и вечност във разтуха.

 

  Рее се душата ми в безкрая.
  Лута се горката кат' сърна.
  Търси вечната омая,
  следва собствената си съдба.

 

  Душата ми е волна птица,
  но я спира нещо да лети.
  Също като скромната девица
  търпеливо чака, но не спи.

 

  Като всяка друга, моята душа
  в едно сега е с тялото ми тленно.
  Не познава още свойта свобода,
  и не иска полет непременно.

 

  Душата ми криле размахва,
  но усеща - нещо я държи.
  Чувства още някаква уплаха
  и не знае как да полети.

 

  Успокой се мила, не унивай,
  трепета за малко спри!
  Ще политнеш, а сега почивай,
  чакай тялото ми да заспи...

© Димитър Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??