24 нояб. 2011 г., 10:40
Небесна шир безкрайна,
пространство необятно, глухо.
Мрак и светлина нетрайни,
миг и вечност във разтуха.
Рее се душата ми в безкрая.
Лута се горката кат' сърна.
Търси вечната омая,
следва собствената си съдба.
Душата ми е волна птица,
но я спира нещо да лети.
Също като скромната девица
търпеливо чака, но не спи. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация