Душата ми е птица
Небесна шир безкрайна,
пространство необятно, глухо.
Мрак и светлина нетрайни,
миг и вечност във разтуха.
Рее се душата ми в безкрая.
Лута се горката кат' сърна.
Търси вечната омая,
следва собствената си съдба.
Душата ми е волна птица,
но я спира нещо да лети.
Също като скромната девица
търпеливо чака, но не спи.
Като всяка друга, моята душа
в едно сега е с тялото ми тленно.
Не познава още свойта свобода,
и не иска полет непременно.
Душата ми криле размахва,
но усеща - нещо я държи.
Чувства още някаква уплаха
и не знае как да полети.
Успокой се мила, не унивай,
трепета за малко спри!
Ще политнеш, а сега почивай,
чакай тялото ми да заспи...
© Димитър All rights reserved.
