Небесна шир безкрайна,
пространство необятно, глухо.
Мрак и светлина нетрайни,
миг и вечност във разтуха.
Рее се душата ми в безкрая.
Лута се горката кат' сърна.
Търси вечната омая,
следва собствената си съдба.
Душата ми е волна птица,
но я спира нещо да лети.
Също като скромната девица
търпеливо чака, но не спи. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up