Daytona (Димитър)
69 280
24.11.2011 г., 10:40 ч.

Душата ми е птица 

  Поезия
633 0 7

  Небесна шир безкрайна,
  пространство необятно, глухо.
  Мрак и светлина нетрайни,
  миг и вечност във разтуха.

 

  Рее се душата ми в безкрая.
  Лута се горката кат' сърна.
  Търси вечната омая,
  следва собствената си съдба.

 

  Душата ми е волна птица,
  но я спира нещо да лети.
  Също като скромната девица
  търпеливо чака, но не спи.

 

  Като всяка друга, моята душа
  в едно сега е с тялото ми тленно.
  Не познава още свойта свобода,
  и не иска полет непременно.

 

  Душата ми криле размахва,
  но усеща - нещо я държи.
  Чувства още някаква уплаха
  и не знае как да полети.

 

  Успокой се мила, не унивай,
  трепета за малко спри!
  Ще политнеш, а сега почивай,
  чакай тялото ми да заспи...

© Димитър Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??