8 dic 2009, 18:01

Душата ми плаче...

2.4K 0 6

Душата ми плаче за теб.

За бели полета от сняг

с нашите стъпки,

които прокарват пътека.

Една, но обща...

Душата ми плаче за теб,

за  гора с листи от злато,

между златни дървета

и стъпки,

които прокарват  пътека.

Една, но обща...

Душата ми плаче за теб,

за море от нежност

и пясъчна ивица чиста,

със стъпки,

които прокарват  пътека.

Една, но обща...

Душата ми плаче за теб.

И за тази пътека,

която остана пуста...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Генка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...