8 dic 2009, 18:01

Душата ми плаче... 

  Poesía » De amor
1692 0 6

Душата ми плаче за теб.

За бели полета от сняг

с нашите стъпки,

които прокарват пътека.

Една, но обща...

Душата ми плаче за теб,

за  гора с листи от злато,

между златни дървета

и стъпки,

които прокарват  пътека.

Една, но обща...

Душата ми плаче за теб,

за море от нежност

и пясъчна ивица чиста,

със стъпки,

които прокарват  пътека.

Една, но обща...

Душата ми плаче за теб.

И за тази пътека,

която остана пуста...

© Генка Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??