8.12.2009 г., 18:01 ч.

Душата ми плаче... 

  Поезия » Любовна
2018 0 6

Душата ми плаче за теб.

За бели полета от сняг

с нашите стъпки,

които прокарват пътека.

Една, но обща...

Душата ми плаче за теб,

за  гора с листи от злато,

между златни дървета

и стъпки,

които прокарват  пътека.

Една, но обща...

Душата ми плаче за теб,

за море от нежност

и пясъчна ивица чиста,

със стъпки,

които прокарват  пътека.

Една, но обща...

Душата ми плаче за теб.

И за тази пътека,

която остана пуста...

© Генка Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??