Душата ми плаче...
Душата ми плаче за теб.
За бели полета от сняг
с нашите стъпки,
които прокарват пътека.
Една, но обща...
Душата ми плаче за теб,
за гора с листи от злато,
между златни дървета
и стъпки,
които прокарват пътека.
Една, но обща...
Душата ми плаче за теб,
за море от нежност
и пясъчна ивица чиста,
със стъпки,
които прокарват пътека.
Една, но обща...
Душата ми плаче за теб.
И за тази пътека,
която остана пуста...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Генка Всички права запазени
