Dec 8, 2009, 6:01 PM

Душата ми плаче... 

  Poetry » Love
1664 0 6

Душата ми плаче за теб.

За бели полета от сняг

с нашите стъпки,

които прокарват пътека.

Една, но обща...

Душата ми плаче за теб,

за  гора с листи от злато,

между златни дървета

и стъпки,

които прокарват  пътека.

Една, но обща...

Душата ми плаче за теб,

за море от нежност

и пясъчна ивица чиста,

със стъпки,

които прокарват  пътека.

Една, но обща...

Душата ми плаче за теб.

И за тази пътека,

която остана пуста...

© Генка All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??