24 jul 2013, 8:25

Душата ми сиротна...

676 1 0

                                                        Душата ми сиротна

                                                                               

                                                        Душата ми сиротна,

                                                        душа на единак,

                                                        застанала самотна

                                                        от болка вие пак.

                                                                           

                                                        Към този свят забързан,

                                                        зъл и озлобен.

                                                        Чувствам се излъган,

                                                        сам и унизен.

                                                                      

                                                        Щастието покрай ми мина.

                                                        Забързано и то ли? За къде?

                                                        Достатъчно бе миг, не година,

                                                        до мене да се спре.

                                                                      

                                                        Колко малко на човека

                                                        трябва на тоя свят - 

                                                        добра дума казана полека

                                                        и малко коматче хляб.

                                                                                                  

                                                        Щастието да е пълно

                                                        трябва и още едно - 

                                                        частица любов, не на тъмно,

                                                        голяма като просено зърно.                                                                                                                         

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....