Душата ми сиротна

                                                        Душата ми сиротна,

                                                        душа на единак,

                                                        застанала самотна

                                                        от болка вие пак.

                                                        Към този свят забързан,

                                                        зъл и озлобен.

                                                        Чувствам се излъган,

                                                        сам и унизен.

                                                        Щастието покрай ми мина.

                                                        Забързано и то ли? За къде?

                                                        Достатъчно бе миг, не година,

                                                        до мене да се спре.

                                                        Колко малко на човека

                                                        трябва на тоя свят - 

                                                        добра дума казана полека

                                                        и малко коматче хляб.

                                                        Щастието да е пълно

                                                        трябва и още едно - 

                                                        частица любов, не на тъмно,

                                                        голяма като просено зърно.