Jul 24, 2013, 8:25 AM

Душата ми сиротна...

678 1 0

                                                        Душата ми сиротна

                                                                               

                                                        Душата ми сиротна,

                                                        душа на единак,

                                                        застанала самотна

                                                        от болка вие пак.

                                                                           

                                                        Към този свят забързан,

                                                        зъл и озлобен.

                                                        Чувствам се излъган,

                                                        сам и унизен.

                                                                      

                                                        Щастието покрай ми мина.

                                                        Забързано и то ли? За къде?

                                                        Достатъчно бе миг, не година,

                                                        до мене да се спре.

                                                                      

                                                        Колко малко на човека

                                                        трябва на тоя свят - 

                                                        добра дума казана полека

                                                        и малко коматче хляб.

                                                                                                  

                                                        Щастието да е пълно

                                                        трябва и още едно - 

                                                        частица любов, не на тъмно,

                                                        голяма като просено зърно.                                                                                                                         

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Яндов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...