3 dic 2007, 10:16

Душата моя

  Poesía
812 0 17

Душата ми в катун родена е,

все се скита по света.

Парцалива и закърпена,

но вечно с весела душа.

 

Душата ми тръстика е,

огъва се, но се не пречупва.

Душата ми уж моя е,

без аз да съм и господар.

 

Тя днес решава да поскита,

аз тихо казвам и: Върви!

Но тайно в себе си се моля,

пак при мен да се свърти.

 

Тя, една такава, волна е,

не мога с нищо да я спра.

И смирено само се надявам

мен да предпочита пред света.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Пепи Оджакова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Страхотен стих!
    Поздравления за твоята
    "Парцалива и закърпена,
    но вечно с весела душа."!!!

  • Пепи, та тя не може без теб!!! А това с метлата и Марс...Я си стой тук.
  • ЕХ,ТАЗИ ДУША.....НЯМА СПИРАЧКА ПРЕД НЕЯ!!!!!!11ЧУДЕСНО Е!
  • Представете си ме така:НА МЕТЛА И КЪМ МАРС
  • Чудесно стихотворение. Стилът ти ми допада. Начинът на мислене също. За душата ти, няма какво да говорим. Ако пуснеш снимчица, може да обсъдим и външността ти.

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....