Душата моя
Душата ми в катун родена е,
все се скита по света.
Парцалива и закърпена,
но вечно с весела душа.
Душата ми тръстика е,
огъва се, но се не пречупва.
Душата ми уж моя е,
без аз да съм и господар.
Тя днес решава да поскита,
аз тихо казвам и: Върви!
Но тайно в себе си се моля,
пак при мен да се свърти.
Тя, една такава, волна е,
не мога с нищо да я спра.
И смирено само се надявам
мен да предпочита пред света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пепи Оджакова Всички права запазени
...Я си стой тук.
