3 дек. 2007 г., 10:16

Душата моя

818 0 17

Душата ми в катун родена е,

все се скита по света.

Парцалива и закърпена,

но вечно с весела душа.

 

Душата ми тръстика е,

огъва се, но се не пречупва.

Душата ми уж моя е,

без аз да съм и господар.

 

Тя днес решава да поскита,

аз тихо казвам и: Върви!

Но тайно в себе си се моля,

пак при мен да се свърти.

 

Тя, една такава, волна е,

не мога с нищо да я спра.

И смирено само се надявам

мен да предпочита пред света.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепи Оджакова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотен стих!
    Поздравления за твоята
    "Парцалива и закърпена,
    но вечно с весела душа."!!!

  • Пепи, та тя не може без теб!!! А това с метлата и Марс...Я си стой тук.
  • ЕХ,ТАЗИ ДУША.....НЯМА СПИРАЧКА ПРЕД НЕЯ!!!!!!11ЧУДЕСНО Е!
  • Представете си ме така:НА МЕТЛА И КЪМ МАРС
  • Чудесно стихотворение. Стилът ти ми допада. Начинът на мислене също. За душата ти, няма какво да говорим. Ако пуснеш снимчица, може да обсъдим и външността ти.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...