3 дек. 2007 г., 10:16

Душата моя

814 0 17

Душата ми в катун родена е,

все се скита по света.

Парцалива и закърпена,

но вечно с весела душа.

 

Душата ми тръстика е,

огъва се, но се не пречупва.

Душата ми уж моя е,

без аз да съм и господар.

 

Тя днес решава да поскита,

аз тихо казвам и: Върви!

Но тайно в себе си се моля,

пак при мен да се свърти.

 

Тя, една такава, волна е,

не мога с нищо да я спра.

И смирено само се надявам

мен да предпочита пред света.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепи Оджакова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотен стих!
    Поздравления за твоята
    "Парцалива и закърпена,
    но вечно с весела душа."!!!

  • Пепи, та тя не може без теб!!! А това с метлата и Марс...Я си стой тук.
  • ЕХ,ТАЗИ ДУША.....НЯМА СПИРАЧКА ПРЕД НЕЯ!!!!!!11ЧУДЕСНО Е!
  • Представете си ме така:НА МЕТЛА И КЪМ МАРС
  • Чудесно стихотворение. Стилът ти ми допада. Начинът на мислене също. За душата ти, няма какво да говорим. Ако пуснеш снимчица, може да обсъдим и външността ти.

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....