27 jun 2013, 15:13

Душата на човек не се предава...

  Poesía » Otra
1K 0 10

Душата на човек не се предава,

дори когато няма път напред

и болката във себе си заравя,

и вярва всичко че ще е наред.

И ден след ден в илюзии се лута,

а знае, че не следва по-добро,

ала на всички нужна е заблуда,

че свършва някой ден това тегло!

И после всичко става светло, ясно

и няма болка. Има светъл брод.

И вярваме във бъдеще прекрасно -

че след живота чака ни живот!!!

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря отново на всички за посещението и коментарите. Не очаквах да ви хареса, не е съвсем в мой стил, но се радвам, че не съм ви разочаровала Безжичен, съвсем не ми се мисли за числото 0 но дори и да се замести, формулата си остава същата - описваща ме
  • Поздрав и от мен!
  • Интересно е, интересни са и другите ти стихотворения, които прочетoх... А и няма как да не е така - още от визитката личи...
    Само не спирам да се питам, е,ами ако n=0? (не дай си, Боже, n < 0 )
  • "Душата на човек не се предава!!!"

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...