27 июн. 2013 г., 15:13

Душата на човек не се предава...

1K 0 10

Душата на човек не се предава,

дори когато няма път напред

и болката във себе си заравя,

и вярва всичко че ще е наред.

И ден след ден в илюзии се лута,

а знае, че не следва по-добро,

ала на всички нужна е заблуда,

че свършва някой ден това тегло!

И после всичко става светло, ясно

и няма болка. Има светъл брод.

И вярваме във бъдеще прекрасно -

че след живота чака ни живот!!!

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ирина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря отново на всички за посещението и коментарите. Не очаквах да ви хареса, не е съвсем в мой стил, но се радвам, че не съм ви разочаровала Безжичен, съвсем не ми се мисли за числото 0 но дори и да се замести, формулата си остава същата - описваща ме
  • Поздрав и от мен!
  • Интересно е, интересни са и другите ти стихотворения, които прочетoх... А и няма как да не е така - още от визитката личи...
    Само не спирам да се питам, е,ами ако n=0? (не дай си, Боже, n < 0 )
  • "Душата на човек не се предава!!!"

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...