Душата на човек не се предава,
дори когато няма път напред
и болката във себе си заравя,
и вярва всичко че ще е наред.
И ден след ден в илюзии се лута,
а знае, че не следва по-добро,
ала на всички нужна е заблуда,
че свършва някой ден това тегло!
И после всичко става светло, ясно
и няма болка. Има светъл брод.
И вярваме във бъдеще прекрасно -
че след живота чака ни живот!!!
© Ирина All rights reserved.
Безжичен, съвсем не ми се мисли за числото 0 но дори и да се замести, формулата си остава същата - описваща ме 
Само не спирам да се питам, е,ами ако n=0? (не дай си, Боже, n < 0 )
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
