27.06.2013 г., 15:13

Душата на човек не се предава...

1K 0 10

Душата на човек не се предава,

дори когато няма път напред

и болката във себе си заравя,

и вярва всичко че ще е наред.

И ден след ден в илюзии се лута,

а знае, че не следва по-добро,

ала на всички нужна е заблуда,

че свършва някой ден това тегло!

И после всичко става светло, ясно

и няма болка. Има светъл брод.

И вярваме във бъдеще прекрасно -

че след живота чака ни живот!!!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирина Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря отново на всички за посещението и коментарите. Не очаквах да ви хареса, не е съвсем в мой стил, но се радвам, че не съм ви разочаровала Безжичен, съвсем не ми се мисли за числото 0 но дори и да се замести, формулата си остава същата - описваща ме
  • Поздрав и от мен!
  • Интересно е, интересни са и другите ти стихотворения, които прочетoх... А и няма как да не е така - още от визитката личи...
    Само не спирам да се питам, е,ами ако n=0? (не дай си, Боже, n < 0 )
  • "Душата на човек не се предава!!!"

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...