Душата на морето

10 abr 2010, 9:38

Poesía

637 0 1

В легло от сълзи спиш,

далеч оставаш от всички очи.

Но в себе си пак доброто таиш,

макар невиждащ слънчевите лъчи.

Къде е твоят кораб на спасение,

защо е такава твоята съдба?

Чакащо друг живот и друго време,

отчаянието те кара да потънеш

в твойта дълбока тъга.

Твоето име е море,

защото в душата си пазиш скръбта

и огромната човешка самота.

Милан Милев

9.04.10

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.