Душата на морето

10.04.2010 г., 9:38 ч.

Поезия

638 0 1

В легло от сълзи спиш,

далеч оставаш от всички очи.

Но в себе си пак доброто таиш,

макар невиждащ слънчевите лъчи.

Къде е твоят кораб на спасение,

защо е такава твоята съдба?

Чакащо друг живот и друго време,

отчаянието те кара да потънеш

в твойта дълбока тъга.

Твоето име е море,

защото в душата си пазиш скръбта

и огромната човешка самота.

Милан Милев

9.04.10

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.