10 апр. 2010 г., 09:38

Душата на морето

773 0 1

В легло от сълзи спиш,

далеч  оставаш от всички очи.

Но в себе си пак доброто таиш,

макар невиждащ слънчевите лъчи.

 

Къде е твоят кораб на спасение,

защо е такава твоята съдба?

Чакащо друг живот и друго време,

отчаянието те кара да потънеш

в твойта дълбока тъга.

 

Твоето име е море,

защото в душата си пазиш скръбта

и огромната човешка самота.


Милан Милев

9.04.10

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Милан Милев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • !!!
    Морето е тъжно само през зимата...
    Усмихни се! Поздрав за стиха!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...