28 ago 2022, 19:29

Душата не мълчи

  Poesía
1.3K 3 5

Душата не умее да мълчи,

тя с всяка клетка ти говори,

понякога от болка ти крещи,

друг път със разума ти спори.

Заслушай се във тихият и глас,

когато шепне в тъмнината,

чрез нея Бог говори в нас

и вярвай ще откриеш светлината.

Душите ни белязани от рани,

не се страхуват пак да се ранят,

колко ли животи в тях са сбрани,

в колко ли отново ще горят?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Доника Стоянова Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

21 Puesto

Comentarios

Comentarios

  • Светлината лекува и побеждава всичко. Когато я носиш в себе си, тя те напътства, променя и лекува. С нея никога няма да тръгнеш по грешен път... Поздрави!
  • Прекрасен стих! Много прочувствен и смислен.
  • Благодаря за прочита и оценките!
  • Много силен стих, подкрепям те и ти пожелавам успех!
  • Стихче нашепнато от ТАМ,
    звън на камбана от божествен храм! Благодаря!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...