28 ago 2022, 19:29

Душата не мълчи

  Poesía
1.3K 3 5

Душата не умее да мълчи,

тя с всяка клетка ти говори,

понякога от болка ти крещи,

друг път със разума ти спори.

Заслушай се във тихият и глас,

когато шепне в тъмнината,

чрез нея Бог говори в нас

и вярвай ще откриеш светлината.

Душите ни белязани от рани,

не се страхуват пак да се ранят,

колко ли животи в тях са сбрани,

в колко ли отново ще горят?

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Доника Стоянова Todos los derechos reservados

La obra participa en el concurso:

21 Puesto

Comentarios

Comentarios

  • Светлината лекува и побеждава всичко. Когато я носиш в себе си, тя те напътства, променя и лекува. С нея никога няма да тръгнеш по грешен път... Поздрави!
  • Прекрасен стих! Много прочувствен и смислен.
  • Благодаря за прочита и оценките!
  • Много силен стих, подкрепям те и ти пожелавам успех!
  • Стихче нашепнато от ТАМ,
    звън на камбана от божествен храм! Благодаря!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...