Душата не мълчи
Душата не умее да мълчи,
тя с всяка клетка ти говори,
понякога от болка ти крещи,
друг път със разума ти спори.
Заслушай се във тихият и глас,
когато шепне в тъмнината,
чрез нея Бог говори в нас
и вярвай ще откриеш светлината.
Душите ни белязани от рани,
не се страхуват пак да се ранят,
колко ли животи в тях са сбрани,
в колко ли отново ще горят?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Доника Стоянова Всички права запазени
