28 авг. 2022 г., 19:29

Душата не мълчи

1.3K 3 5

Душата не умее да мълчи,

тя с всяка клетка ти говори,

понякога от болка ти крещи,

друг път със разума ти спори.

Заслушай се във тихият и глас,

когато шепне в тъмнината,

чрез нея Бог говори в нас

и вярвай ще откриеш светлината.

Душите ни белязани от рани,

не се страхуват пак да се ранят,

колко ли животи в тях са сбрани,

в колко ли отново ще горят?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Доника Стоянова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

21 место

Комментарии

Комментарии

  • Светлината лекува и побеждава всичко. Когато я носиш в себе си, тя те напътства, променя и лекува. С нея никога няма да тръгнеш по грешен път... Поздрави!
  • Прекрасен стих! Много прочувствен и смислен.
  • Благодаря за прочита и оценките!
  • Много силен стих, подкрепям те и ти пожелавам успех!
  • Стихче нашепнато от ТАМ,
    звън на камбана от божествен храм! Благодаря!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...