28 авг. 2022 г., 19:29

Душата не мълчи

1.3K 3 5

Душата не умее да мълчи,

тя с всяка клетка ти говори,

понякога от болка ти крещи,

друг път със разума ти спори.

Заслушай се във тихият и глас,

когато шепне в тъмнината,

чрез нея Бог говори в нас

и вярвай ще откриеш светлината.

Душите ни белязани от рани,

не се страхуват пак да се ранят,

колко ли животи в тях са сбрани,

в колко ли отново ще горят?

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Доника Стоянова Все права защищены

Произведение участвует в конкурсе:

21 место

Комментарии

Комментарии

  • Светлината лекува и побеждава всичко. Когато я носиш в себе си, тя те напътства, променя и лекува. С нея никога няма да тръгнеш по грешен път... Поздрави!
  • Прекрасен стих! Много прочувствен и смислен.
  • Благодаря за прочита и оценките!
  • Много силен стих, подкрепям те и ти пожелавам успех!
  • Стихче нашепнато от ТАМ,
    звън на камбана от божествен храм! Благодаря!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...