Душата не умее да мълчи,
тя с всяка клетка ти говори,
понякога от болка ти крещи,
друг път със разума ти спори.
Заслушай се във тихият и глас,
когато шепне в тъмнината,
чрез нея Бог говори в нас
и вярвай ще откриеш светлината.
Душите ни белязани от рани,
не се страхуват пак да се ранят,
колко ли животи в тях са сбрани,
в колко ли отново ще горят?
© Доника Стоянова All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
