20 dic 2005, 20:44

Душата-нежен кехлибар

  Poesía
1.1K 0 6

Аз вярвам ,че душата не умира
след своя път на таз земя
тя някъде отива да почива
и да чака своята съдба.

Душата е безплътна,
душата ангел бял,
като камбаен звън
и нежен кехлибар.

Kопринена дантела
паяжина бяла,
тъй нежна и така ранима
душата нежен бял воал.

Дочувам песен- нежна тиха
на воля с вятъра тънцувам
с палитра чудна на живота
криле от пясък аз рисувам.

Душата гълъб бял
поточе чисто от лъчи
пречистена от истински сълзи
душата -нежен кехлибар.





¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много е интересно как човек си представя душата. Браво...
  • Ами то май често се случва в поезията да използваме изрази които някой преди нас е използвал без да знаем!Хубав и напевен е стиха ти!Браво!
  • Не знаех за тези стихове на Телянова-но сме се изразили почти еднакво
  • Браво!Златен стих....Много ми хареса
  • Душата-паяжина бяла,тъй нежна и така ранима! Стихове писани с чувство,харесаха ми !Поздравявам те !

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...