Душата-нежен кехлибар
Аз вярвам ,че душата не умира
след своя път на таз земя
тя някъде отива да почива
и да чака своята съдба.
Душата е безплътна,
душата ангел бял,
като камбаен звън
и нежен кехлибар.
Kопринена дантела
паяжина бяла,
тъй нежна и така ранима
душата нежен бял воал.
Дочувам песен- нежна тиха
на воля с вятъра тънцувам
с палитра чудна на живота
криле от пясък аз рисувам.
Душата гълъб бял
поточе чисто от лъчи
пречистена от истински сълзи
душата -нежен кехлибар.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
