Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
20.12.2005 г., 20:44 ч.

Душата-нежен кехлибар 

  Поезия
911 0 6

Аз вярвам ,че душата не умира
след своя път на таз земя
тя някъде отива да почива
и да чака своята съдба.

Душата е безплътна,
душата ангел бял,
като камбаен звън
и нежен кехлибар.

Kопринена дантела
паяжина бяла,
тъй нежна и така ранима
душата нежен бял воал.

Дочувам песен- нежна тиха
на воля с вятъра тънцувам
с палитра чудна на живота
криле от пясък аз рисувам.

Душата гълъб бял
поточе чисто от лъчи
пречистена от истински сълзи
душата -нежен кехлибар.





© Евгения Тодорова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много е интересно как човек си представя душата. Браво...
  • Ами то май често се случва в поезията да използваме изрази които някой преди нас е използвал без да знаем!Хубав и напевен е стиха ти!Браво!
  • Не знаех за тези стихове на Телянова-но сме се изразили почти еднакво
  • Браво!Златен стих....Много ми хареса
  • Душата-паяжина бяла,тъй нежна и така ранима! Стихове писани с чувство,харесаха ми !Поздравявам те !
  • Звучи ми като текст на песен,сякаш без мелодия стои незавършено.Иначе идеята ти е добра
Предложения
: ??:??