s7r (Валери Шуманов)
256 444
7 nov 2008, 8:15

Душата си не мога да възвърна... 

  Poesía
608 0 4
Някъде в началото на юни.
Слънцето изгря на хоризонта.
Трепереше душата - като струна
(сякаш я преследва вагабонтин).
Но не видях по пътя си разбойник.
Нито хора с ятагани, боздугани.
(То духало от старите пробойни,
студът дошъл от миналите рани.)
Посегнах си в душата - като книга
се опитах в полунощ да я отворя.
Какво да видя - някой със индиго
вътре беше писал. Проговорих
с глас от ужас, с вик на страшен демон.
Но всичко беше вече закъсняло.
Душата бе измъчена, сломена
и не можеше да бъде вече цяла.
Погледнах пак - с надеждата да видя,
че има нещо в нея неначертано.
Корицата изсмя ми се ехидно:
"Празни листове при мене няма!"
И я затворих. Мигновено се обърнах -
място във душата не остана.
И нито страница не мога да възвърна -
защото е до днес неразгадана.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Поздравления!
  • поздрав!*
  • Валери, първите ти осем реда са страхотни, има адски много сила в тях, има всичко в тях, надолу обаче настроението, на което си бил подвастен докато си писал началото те напуска и се загубва силата. На твое място бих го пипнала още малко. Успех в случай, че ме послушашСериозно, началото ти е убиец!
    Върнах се да добавя, че ако го изчетеш на глас ще го усетиш и сам.
  • Душите ни и на парчета да са,пак не ни напускат,само ни е по-трудно.Помъчи се да я събереш,ще видиш,че можеш.Поздрав от една душа- старица!
Propuestas
: ??:??