Някъде в началото на юни. Слънцето изгря на хоризонта. Трепереше душата - като струна (сякаш я преследва вагабонтин). Но не видях по пътя си разбойник. Нито хора с ятагани, боздугани. (То духало от старите пробойни, студът дошъл от миналите рани.) Посегнах си в душата - като книга се опитах в полунощ да я отворя. Какво да видя - някой със индиго вътре беше писал. Проговорих с глас от ужас, с вик на страшен демон. Но всичко беше вече закъсняло. Душата бе измъчена, сломена и не можеше да бъде вече цяла. Погледнах пак - с надеждата да видя, че има нещо в нея неначертано. Корицата изсмя ми се ехидно: "Празни листове при мене няма!" И я затворих. Мигновено се обърнах - място във душата не остана. И нито страница не мога да възвърна - защото е до днес неразгадана.
Валери, първите ти осем реда са страхотни, има адски много сила в тях, има всичко в тях, надолу обаче настроението, на което си бил подвастен докато си писал началото те напуска и се загубва силата. На твое място бих го пипнала още малко. Успех в случай, че ме послушашСериозно, началото ти е убиец!
Върнах се да добавя, че ако го изчетеш на глас ще го усетиш и сам.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.