Душата си не мога да възвърна...
Някъде в началото на юни.
Слънцето изгря на хоризонта.
Трепереше душата - като струна
(сякаш я преследва вагабонтин).
Но не видях по пътя си разбойник.
Нито хора с ятагани, боздугани.
(То духало от старите пробойни,
студът дошъл от миналите рани.)
Посегнах си в душата - като книга
се опитах в полунощ да я отворя.
Какво да видя - някой със индиго
вътре беше писал. Проговорих
с глас от ужас, с вик на страшен демон.
Но всичко беше вече закъсняло.
Душата бе измъчена, сломена
и не можеше да бъде вече цяла.
Погледнах пак - с надеждата да видя,
че има нещо в нея неначертано.
Корицата изсмя ми се ехидно:
"Празни листове при мене няма!"
И я затворих. Мигновено се обърнах -
място във душата не остана.
И нито страница не мога да възвърна -
защото е до днес неразгадана.
Слънцето изгря на хоризонта.
Трепереше душата - като струна
(сякаш я преследва вагабонтин).
Но не видях по пътя си разбойник.
Нито хора с ятагани, боздугани.
(То духало от старите пробойни,
студът дошъл от миналите рани.)
Посегнах си в душата - като книга
се опитах в полунощ да я отворя.
Какво да видя - някой със индиго
вътре беше писал. Проговорих
с глас от ужас, с вик на страшен демон.
Но всичко беше вече закъсняло.
Душата бе измъчена, сломена
и не можеше да бъде вече цяла.
Погледнах пак - с надеждата да видя,
че има нещо в нея неначертано.
Корицата изсмя ми се ехидно:
"Празни листове при мене няма!"
И я затворих. Мигновено се обърнах -
място във душата не остана.
И нито страница не мога да възвърна -
защото е до днес неразгадана.
© Валери Шуманов All rights reserved.
Сериозно, началото ти е убиец!
