7 ene 2008, 9:52

Душевно

741 0 17

Разлистени  думи,  обляни  във  мисли,

следобедни  зимни  импресии,

как  да  разчистя  нахалните  призраци,

жестоко  обсебват  лицето  ми.

 

 

 

Вечерни,  притворени  дупки  в  душата  ми,

окови  от  тъжни  дантели,

как  да  сглобя  сама  сетивата  си,

така, че  да  не  са  онемели?

 

 

 

Тленни   прелести  фалшиво усукват,

разкъсват  притворно  лицата  ни,

после  смъртно  се  възвръщат

и  притежават  телата  ни.

 

 

 

Въздушни  лъжи  закачливо  говорят,

спорят  само  със  себе  си.

Наказания,  не  изпълнени  вчера,

днес  изцеждат  очите  затворени.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...