7 ene 2008, 9:52

Душевно 

  Poesía » Filosófica
501 0 17

Разлистени  думи,  обляни  във  мисли,

следобедни  зимни  импресии,

как  да  разчистя  нахалните  призраци,

жестоко  обсебват  лицето  ми.

 

 

 

Вечерни,  притворени  дупки  в  душата  ми,

окови  от  тъжни  дантели,

как  да  сглобя  сама  сетивата  си,

така, че  да  не  са  онемели?

 

 

 

Тленни   прелести  фалшиво усукват,

разкъсват  притворно  лицата  ни,

после  смъртно  се  възвръщат

и  притежават  телата  ни.

 

 

 

Въздушни  лъжи  закачливо  говорят,

спорят  само  със  себе  си.

Наказания,  не  изпълнени  вчера,

днес  изцеждат  очите  затворени.

 

© Силвия Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??