7 ene 2008, 9:52

Душевно

743 0 17

Разлистени  думи,  обляни  във  мисли,

следобедни  зимни  импресии,

как  да  разчистя  нахалните  призраци,

жестоко  обсебват  лицето  ми.

 

 

 

Вечерни,  притворени  дупки  в  душата  ми,

окови  от  тъжни  дантели,

как  да  сглобя  сама  сетивата  си,

така, че  да  не  са  онемели?

 

 

 

Тленни   прелести  фалшиво усукват,

разкъсват  притворно  лицата  ни,

после  смъртно  се  възвръщат

и  притежават  телата  ни.

 

 

 

Въздушни  лъжи  закачливо  говорят,

спорят  само  със  себе  си.

Наказания,  не  изпълнени  вчера,

днес  изцеждат  очите  затворени.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Силвия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...