Душевно
Разлистени думи, обляни във мисли,
следобедни зимни импресии,
как да разчистя нахалните призраци,
жестоко обсебват лицето ми.
Вечерни, притворени дупки в душата ми,
окови от тъжни дантели,
как да сглобя сама сетивата си,
така, че да не са онемели?
Тленни прелести фалшиво усукват,
разкъсват притворно лицата ни,
после смъртно се възвръщат
и притежават телата ни.
Въздушни лъжи закачливо говорят,
спорят само със себе си.
Наказания, не изпълнени вчера,
днес изцеждат очите затворени.
© Силвия All rights reserved.
