7 янв. 2008 г., 09:52

Душевно

742 0 17

Разлистени  думи,  обляни  във  мисли,

следобедни  зимни  импресии,

как  да  разчистя  нахалните  призраци,

жестоко  обсебват  лицето  ми.

 

 

 

Вечерни,  притворени  дупки  в  душата  ми,

окови  от  тъжни  дантели,

как  да  сглобя  сама  сетивата  си,

така, че  да  не  са  онемели?

 

 

 

Тленни   прелести  фалшиво усукват,

разкъсват  притворно  лицата  ни,

после  смъртно  се  възвръщат

и  притежават  телата  ни.

 

 

 

Въздушни  лъжи  закачливо  говорят,

спорят  само  със  себе  си.

Наказания,  не  изпълнени  вчера,

днес  изцеждат  очите  затворени.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Силвия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...