Senni (Силвия)
162 1968
7.01.2008 г., 9:52 ч.

Душевно 

  Поезия » Философска
498 0 17

Разлистени  думи,  обляни  във  мисли,

следобедни  зимни  импресии,

как  да  разчистя  нахалните  призраци,

жестоко  обсебват  лицето  ми.

 

 

 

Вечерни,  притворени  дупки  в  душата  ми,

окови  от  тъжни  дантели,

как  да  сглобя  сама  сетивата  си,

така, че  да  не  са  онемели?

 

 

 

Тленни   прелести  фалшиво усукват,

разкъсват  притворно  лицата  ни,

после  смъртно  се  възвръщат

и  притежават  телата  ни.

 

 

 

Въздушни  лъжи  закачливо  говорят,

спорят  само  със  себе  си.

Наказания,  не  изпълнени  вчера,

днес  изцеждат  очите  затворени.

 

© Силвия Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??