14 may 2014, 20:37  

Двадесет и първи век

  Poesía » Civil
1.6K 2 9

Двадесет и първи век

 

Двадесет и първи век брутално размива

всички ценности и отрича грехове.

Оказа се май, че най-много им отива

мъже да са жени, а пък жените – мъже.

 

Двадесет и първи век ярко провокира

нови разбирания и история.

Някак все по-трудно е да се балансира

между практика и суха теория.

 

Двадесет и първи век – една нереалност –

много контакти, а малко приятели.

До болка позната ти е тази баналност –

твои приятели стават предатели.

 

Векът на съвременната технология

със свръхмодерни компютри, телефони.

Удобството – висшата идеология –

от хора станахме машини с бутони. 

 

Алчност, войни, насилие със жажда за власт

са проблеми болезнено актуални.

А корупция и безработица са част

от явления глобално социални.

 

Този век се отличава с консумация – 

всичко се купува, сменя и продава,

век с много напреднала комуникация,

но с твърде размита от пошлост представа.

 

2014

 А. Б. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анна Банчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Цялата истина за новото време
  • Поздрави и за теб, Вили!
  • Може би това,което си описала важи най-вече за нашите "географски ширини"-повечето "провокации" са се случвали и в предишните векове с някои изключения...Поздравления!
  • Така е, Ангел! Поздрав и за теб!
  • До болка истинско.А сме все още в началото.Поздрав!!!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...