2 oct 2021, 23:51

Двадесет и първи век 

  Poesía » Civil
857 0 0

Разбрахме късно, че боли

от сбрканата ни промяна,

защото- лъгани и зли,

откриваме една подмяна.

 

А двадесет и първи век-

злочест, озъбен и смущаващ,

без грижа топла за човек

хуманно вече непрощаващ.

 

И ближем с нЕмощен език

нанесените духом рани.

Надеждата ни- мъченик,

с какво и кой ще я нахрани?

 

На времето сме всички в плен

и радостта ни то загърби.

Загива българският ген,

потъва родното във скърби!

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??