2 окт. 2021 г., 23:51

Двадесет и първи век

1.1K 0 0

Разбрахме късно, че боли

от сбрканата ни промяна,

защото- лъгани и зли,

откриваме една подмяна.

 

А двадесет и първи век-

злочест, озъбен и смущаващ,

без грижа топла за човек

хуманно вече непрощаващ.

 

И ближем с нЕмощен език

нанесените духом рани.

Надеждата ни- мъченик,

с какво и кой ще я нахрани?

 

На времето сме всички в плен

и радостта ни то загърби.

Загива българският ген,

потъва родното във скърби!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...