2 окт. 2021 г., 23:51

Двадесет и първи век

1.1K 0 0

Разбрахме късно, че боли

от сбрканата ни промяна,

защото- лъгани и зли,

откриваме една подмяна.

 

А двадесет и първи век-

злочест, озъбен и смущаващ,

без грижа топла за човек

хуманно вече непрощаващ.

 

И ближем с нЕмощен език

нанесените духом рани.

Надеждата ни- мъченик,

с какво и кой ще я нахрани?

 

На времето сме всички в плен

и радостта ни то загърби.

Загива българският ген,

потъва родното във скърби!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...