2.10.2021 г., 23:51

Двадесет и първи век

1.1K 0 0

Разбрахме късно, че боли

от сбрканата ни промяна,

защото- лъгани и зли,

откриваме една подмяна.

 

А двадесет и първи век-

злочест, озъбен и смущаващ,

без грижа топла за човек

хуманно вече непрощаващ.

 

И ближем с нЕмощен език

нанесените духом рани.

Надеждата ни- мъченик,

с какво и кой ще я нахрани?

 

На времето сме всички в плен

и радостта ни то загърби.

Загива българският ген,

потъва родното във скърби!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...