Двадесет и първи век

Разбрахме късно, че боли

от сбрканата ни промяна,

защото- лъгани и зли,

откриваме една подмяна.

А двадесет и първи век-

злочест, озъбен и смущаващ,

без грижа топла за човек

хуманно вече непрощаващ.

И ближем с нЕмощен език

нанесените духом рани.

Надеждата ни- мъченик,

с какво и кой ще я нахрани?

На времето сме всички в плен

и радостта ни то загърби.

Загива българският ген,

потъва родното във скърби!