Разбрахме късно, че боли
от сбрканата ни промяна,
защото- лъгани и зли,
откриваме една подмяна.
А двадесет и първи век-
злочест, озъбен и смущаващ,
без грижа топла за човек
хуманно вече непрощаващ.
И ближем с нЕмощен език
нанесените духом рани.
Надеждата ни- мъченик,
с какво и кой ще я нахрани?
На времето сме всички в плен
и радостта ни то загърби.
Загива българският ген,
потъва родното във скърби!
© Никола Апостолов All rights reserved.