Двама
(на момчето, което ме накара отново да пиша)
Ден след ден слънцето умира
в огъня на сияйни си лъчи
и с утрото възкръсва пак
в пепелта на сиви облаци...
И тук посрещаме го аз и ти,
все прегърнати и все сами.
Нощта отново бяга
с огнен лъч опожарена -
и отиват си с нея и тъгата, и страхът.
Облаците тичат, бързат, бягат ...