Двама
Двама
(на момчето, което ме накара отново да пиша)
Ден след ден слънцето умира
в огъня на сияйни си лъчи
и с утрото възкръсва пак
в пепелта на сиви облаци...
И тук посрещаме го аз и ти,
все прегърнати и все сами.
Нощта отново бяга
с огнен лъч опожарена -
и отиват си с нея и тъгата, и страхът.
Облаците тичат, бързат, бягат
и топят се върху синьото небе.
Неусетно времето минава,
полегнал сърп сребрист над нас изгрява...
Но... нас времето не ни засяга -
до мен си ти, до теб съм аз.
Да, нас времето не ни засяга -
за нас светът сега изгрява...
(07.12.2008)
(на момчето, което ме накара отново да пиша)
Ден след ден слънцето умира
в огъня на сияйни си лъчи
и с утрото възкръсва пак
в пепелта на сиви облаци...
И тук посрещаме го аз и ти,
все прегърнати и все сами.
Нощта отново бяга
с огнен лъч опожарена -
и отиват си с нея и тъгата, и страхът.
Облаците тичат, бързат, бягат
и топят се върху синьото небе.
Неусетно времето минава,
полегнал сърп сребрист над нас изгрява...
Но... нас времето не ни засяга -
до мен си ти, до теб съм аз.
Да, нас времето не ни засяга -
за нас светът сега изгрява...
(07.12.2008)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Тони Иванова Всички права запазени
