Двама

Dec 9, 2008, 5:28 PM

Poetry » Love

567 0 0

Двама

(на момчето, което ме накара отново да пиша)

Ден след ден слънцето умира
в огъня на сияйни си лъчи
и с утрото възкръсва пак
в пепелта на сиви облаци...

И тук посрещаме го аз и ти,
все прегърнати и все сами.
Нощта отново бяга

с огнен лъч опожарена -

и отиват си с нея и тъгата, и страхът.

Облаците тичат, бързат, бягат
и топят се върху синьото небе.
Неусетно времето минава,
полегнал сърп сребрист над нас изгрява...
Но... нас времето не ни засяга -
до мен си ти, до теб съм аз.
Да, нас времето не ни засяга -
за нас светът сега изгрява...
(07.12.2008)

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Двама

Свързани произведения

Comments

Random works