Двама

9 дек. 2008 г., 17:28

Поэзия » Любовная

568 0 0

Двама

(на момчето, което ме накара отново да пиша)

Ден след ден слънцето умира
в огъня на сияйни си лъчи
и с утрото възкръсва пак
в пепелта на сиви облаци...

И тук посрещаме го аз и ти,
все прегърнати и все сами.
Нощта отново бяга

с огнен лъч опожарена -

и отиват си с нея и тъгата, и страхът.

Облаците тичат, бързат, бягат
и топят се върху синьото небе.
Неусетно времето минава,
полегнал сърп сребрист над нас изгрява...
Но... нас времето не ни засяга -
до мен си ти, до теб съм аз.
Да, нас времето не ни засяга -
за нас светът сега изгрява...
(07.12.2008)

Двама

Свързани произведения

Комментарии

Предложения