22 jul 2006, 11:43

Двама

  Poesía
788 0 8

С  тебе сме като в театър

комедия  и драма във едно.

Понякога повява южен вятър
и ни носи чувство,приказно.


Друг път вилнеят  урагани

помитат  всичко... свистят.

От пораженията нежелани

болезнено душите ни тъжат.


Сълзите  и смеха се гонят

подобно на нощта с деня,

и двете ни сърца се търсят

бродейки по цялата земя.


Безкрайно силно се обичаме.

Изгаряме в безумна страст,

но често и  се нараняваме,

без вината да търсим в нас.


От цялото това препускане,

умора има но и нежна красота.

Щом заедно тук се завръщаме

не е моно спектакъл любовта.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...